tag:blogger.com,1999:blog-67856683157620533922011-07-29T10:18:13.890+03:00Ами това е история, която си измислям от известно време. Старал съм се да съчетава напълно абсурдното с малко действителност, но понеже съм публикувал само пролога и няколко глави, все още не си личи... Както и да е, ако ви харесва, оставете по някой коментар, ако пък не - пак оставете коментар. Секретарката и без това няма да ги прочете :)Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.comBlogger91100tag:blogger.com,1999:blog-6785668315762053392.post-75625517277462168412008-06-06T07:29:00.002+03:002008-06-06T07:37:47.586+03:00

По идея на Втория разказвач, навиваме машината на времето за 3 дни след второто събитие, променило живота на Схахро (първото се състои в невъзможния за тогава дванадесетгодишния Схахро факт, че Дядо Коледа не съществува. Две бурета с бира оправиха положението, но сега едва ли ще може да се надява на такъв късмет). Мястото е: столичния град на човеците, понастоящем Ал’Барос. Макар и столица,

Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6785668315762053392.post-83032608793183739882007-10-13T18:24:00.000+03:002007-10-17T20:35:28.476+03:00

Светкавици раздираха небето. Нощта бе прекалено облачна, за да има звезди, а и да имаше, те сигурно се криеха някъде на сухо. Сигурно можете да си представите цялата мелодраматичност на този момент – изпълненият с напрежение пронизващ вятър, лъкатушенето по пътищата, водещи към замъка. Да, разбира се, трябва да има и замък. Закъде сме без него? Въпреки това бе толкова тъмно, че единствената

Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6785668315762053392.post-22141933177284303672007-10-12T18:35:00.000+03:002007-10-17T20:38:50.583+03:00

Туп-трак. Туп-трак. Туп-трак. Туп. Туп. Туп. Той беше ядосан. Не че не му личеше в походката, в начина на нервното му обръщане наляво и надясно. Просто би му се искало да не се бе случвало. А всичко вървеше толкова добре... Отново си припомни онези сънища. Не знаеше реалност ли са, дали бяха пророчества или пък просто измишльотини? Ето, пак започнаха… Майка се радваше на детето си, което

Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6785668315762053392.post-35681074568346480162007-10-11T18:46:00.000+03:002007-10-17T20:43:21.576+03:00

Времето минаваше. Навън бе безлунна нощ. И звездите не се виждаха, което в съчетание с пустото гробище, предизвикваше истинска наслада у вампира. Той я чакаше, копнееше за нейните обятия, искаше да докосва нежните й кости, да усеща разлагащата й се плът, да я гледа право в очните кухини. Ах, струваше му се, че беше влюбен. Усещаше нетърпението на вампирския пубертет, както и нарастващото

Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6785668315762053392.post-65698646351956312522007-10-10T21:25:00.000+03:002007-10-17T20:45:25.838+03:00

Всичко, случило се до тук, подсказваше само едно на Беелхазер – неприятности. А той обичаше неприятностите толкова, колкото обичаше Гангрел и Малкавиан. И не, той въобще не ги обичаше. Имаше доста въпроси, които глождеха мислите му: „Защо, да му се не види, това се случва на мен? Не си ли плащах данъка редовно? Всъщност не, никога не съм плащал каквито и да е данъци. Те не са за хора като мен,

Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6785668315762053392.post-37995908102332167772007-10-09T11:40:00.000+03:002007-10-17T20:47:22.059+03:00

За хората, които се чудят къде се губя и защо не качвам продължението на историята - ами нещото, което мога да кажа, е - не е съвсем готово :) Обичам да слагам готови глави, а не разпарчетосани, отделно се стремя всичко като фактология и правописни грешки да е изчистено, да няма грозни изцепки от моя страна. Най-важната причина - все още обмислям всичко в книгата и за горе-долу двата месеца, в

Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6785668315762053392.post-27321867465506939912007-10-08T20:32:00.000+03:002007-10-17T20:49:43.329+03:00

Беелхазер стоеше на каруцата си, която по таен начин бе успял да вземе със себе си („Какъв ти таен – накара горкия Гангрел да я тегли след себе си. То направо публична тайна стана”, мърмореше същият мъченик Гангрел) и пишеше в своя дневник. Досега не беше имал дневници, но беше чул, че хората имали такива неща, в които пишели всеки ден част от своите преживявания и мисли, затова идеята му се

Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6785668315762053392.post-49643590061650635072007-10-07T20:38:00.000+03:002008-06-06T07:46:46.696+03:00

Схахро беше разочарован от събитията, но тази новина му вдъхна надежда. Това означаваше надежда, а надеждата означаваше евентуална победа, която пък от своя страна означаваше много други неща, които нямат общо с развитието на сюжета и следователно не са от значение за читателя. Но всичко това бе само евентуално и зависещо от шанса – ако новодошлият наистина възнамерява да им помогне, ако в

Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6785668315762053392.post-67675656866259969582007-10-06T21:50:00.000+03:002008-06-06T07:47:20.638+03:00

Понеже още не е напълно готова 5 глава (отново :P), предлагам малко смяна с нещо напълно различно като тематика. Това е едно съчинение, мислено в продължение на 3 седмици все в часа по физика като бях 11 клас. Публикувам го във вида, в който съм го писал, за да видите с какво се занимава ученик от 91 НЕГ в часа по физика (Интересното е, че в два от трите пъти, докато пишех, разбирах и запомнях

Beelhazerhttp://www.blogger.com/profile/09231429003062401721noreply@blogger.com0