Отсъствие и обещание

За хората, които се чудят къде се губя и защо не качвам продължението на историята - ами нещото, което мога да кажа, е - не е съвсем готово :) Обичам да слагам готови глави, а не разпарчетосани, отделно се стремя всичко като фактология и правописни грешки да е изчистено, да няма грозни изцепки от моя страна. Най-важната причина - все още обмислям всичко в книгата и за горе-долу двата месеца, в които ме нямаше, успях да си избистря доста голяма част, остава само да седна и да го напиша :)

Стилово често има неща, които добавям в по-късен етап, след като самата глава е готова - сиреч още една причина за забавянето.

Относно следващата четвърта глава - в крайна сметка тя е почти довършена и днес ще направя всичко възможно да я кача, за да може вие, които четете това, да й се насладите максимално :)

Обмислям идеята да си направя сайт, имам някаква представа за дизайна, ще помоля един мой приятел, който рисува ПРЕКРАСНО, да ми надраска няколко готини картинки, но това ще стане в доста по-късен етап, когато историята напредне до по-интересен момент :)

Относно обещанието - на всички, които понякога отделят частичка от своето време, за да прочетат моите глупости:) тържествено обещавам: Всеки месец да има по нова глава или нещо друго, свързано с историята, което да задоволи гладът ви за нещо ново и интересно.

И накрая на този пост искам да благодаря на хората, които ми помагат най-много за писателската ми дейност (защото не само мисля, но и знам, че го заслужават :) - това са Жюстин Томс, без която може би нямаше да се стигне до по-късен етап, всички от нейния (и нашия :P екип, които прочетоха творенията ми дотук - специално за Гори, Елиза, Верджи се сещам, ако съм пропуснал някой - не е нарочно хора, просто за тях знам :) На сестра ми - бих казал моето вдъхновение, но ще излъжа - именно за тебе започнах тази история, драга ми Мария, ти си знаеш :) На приятелите ми от даскало - заслужават специални благодарности - Пешо, мерси, че го прочете това и за честното ти мнение, искрени благодарности. Николай Гергов, ти си човекът! Много ме вдъхновяваш със своите теми, пишеш страхотно и когато станеш известен журналист, ще те соча и ще казвам - Ето този го познавам! :) Влади, какво да ти кажа - то ти си най-големият изрод, който познавам, направо биеш всички воЩове със своя уникален дебилизъм - браво, човече! Иване, пиши, не се отказвай, имаш много по-голям потенциал от мен, само не го пропилявай!

До довечера очаквайте четвъртата глава, а дотогава си прекарайте страхотно :)