Малко отклонение от историята...

Понеже още не е напълно готова 5 глава (отново :P), предлагам малко смяна с нещо напълно различно като тематика. Това е едно съчинение, мислено в продължение на 3 седмици все в часа по физика като бях 11 клас. Публикувам го във вида, в който съм го писал, за да видите с какво се занимава ученик от 91 НЕГ в часа по физика (Интересното е, че в два от трите пъти, докато пишех, разбирах и запомнях урока - направо гениален съм :P).

Темата е измислена от един мой съученик, Николай Гергов - човек с по-уникално чувство за хумор от мойто. Та, ето я:

По-бързо ли тича хокеистът или по-нависоко скача хвърлячът на гюле

Това е важен и основен теологичен въпрос за племената Сурамунди, живеещи по южните склонове на Алпите. Това е изключително доказан факт, защото за тях се знае, че са се кланяли на онази хартийка, на която пише „В случай на проблеми със застраховката, се обадете на тел. 08**/******”. Тази хартийка им даде безветрено топло време и добра реколта от домати и чесън. Експедиция на богословския московски университет отиде на местопрестъплението и се върна, заявявайки, че на света се случва какво ли не.

Това лирическо отстъпление е нужно, за да може все пак не еволюиралата, биеща се в гърдите хуманоидна форма на живот, наричаща недостойната си личност неправдоподобно „читател”, да разбере за какво иде реч.

Спортовете за това племе са нещо повече от суеверие – те са факт. В древността хокеят е представлявал ритане с прътове на нечия глава, опитвайки се да я вкарат в хралупа или дупка на язовец. Въпросният горен крайник е принадлежал (приживе) на предатели, които не са действали като кавалери: т.е. не са пускали жената пред себе си в пещерата, за да види има ли мечка вътре.

Подобна е била и ситуацията с хвърляча на гюле. На сурамундски гюле значи: „глава, не заслужаваща да бъде набита на кол или да се играе буги-буги с нея”. Следователно боговете искат тя да бъде хвърлена. Човекът, който я хвърля, се смята за избран и покровителстван от боговете – поне докато не го изядат сънародниците му от завист (от теологична гледна точка) или глад (от практична гледна точка).

Бързото бягане на хокеиста е негова основна част от уменията му, заедно с церемониалното публично подстригване и ритуала по махане на космите от носа. Някои хокеисти са толкова дебели, че всичко друго обикаля в орбита около тях, защото имат собствена гравитация. Това затруднява пързалянето по леда и ходенето въобще, карайки спортсменът да залита и да се движи като нафиркан до козирката заек с пломба на петия горен десен зъб. Тоест, предвид чисто физическата невъзможност да се движат достолепно като Савската царица, наподобяват движенията на куц и мъчен от газове търтей по-достоверно дори и от Роб Шнайдер. Затова те решили да направят първобитен вариант на реактивния двигател посредством пъхането на люти чушлета в онзи процеп на човека, дето слънцето не огрява и не смее да огрее. Така съответният индивид развива феноменални скорости, на които и светлината би завидяла („Леле, как не съм се сетил за това” – бележка на Слънцето, придружена от звук на удар по челото). Този метод заменил старият начин за разправа с махмурлука, така нареченият Метод на Хенго Вър, който така или иначе не страдал от синдром на ефикасност. Методът на Хенго Вър се състоял в едно нещо: всичко изпито от махмурлията да бъде изкарано отвън. Най-често повърнатият алкохол се събирал в една кофа заедно с всичко останало от пациента. Всъщност този метод така и не добил популярност – племената Сурамунди са въздържатели.

Малцината, решили все пак да се подложат на този метод и оцелели след това, не успели да разкажат тайната си, защото паднали геройски в Битката за Картофените Кюфтета – така и не видели третото стъпало…

Изводът: Колкото и бързо да тича хокеистът и колкото и по-нависоко да скача хвърлячът на гюле, щраусът винаги ще ги изпреварва, заравяйки си главата в пясъка.